В „Пазителите“
Змеят прелита над разрушените покриви на зазоряване. В „Пазителите“ той е древната сила на небето — пази полята и се хвърля в битка с ламята, за да освободи водите и да върне светлината.
Митът
В българския фолклор змеят не е просто чудовище. Той е огнено, крилато същество, често с човешки облик, което живее в пещери, планини и стари дървета. Може да се превръща в огнена топка или светкавица.
Змеят е закрилник на своето село и неговите ниви. Когато ламята или халата спрат дъжда и докарат град, змеят се бие с тях в облаците — гръмотевиците са звукът на тяхната битка. Затова в много краища змеят носи плодородие.
Народните песни разказват и за змейовете, които се влюбват в моми и ги отвеждат в своите палати. Много места носят името му — Змейово, Змеица, Змейова дупка — следи от вярата, че той обитава тези земи.





