В „Пазителите“
Яна е последната будна в мъртвия град. Тя шепне в тъмния параклис, докато нещо слуша зад нея. Когато баба ѝ завързва червения конец на китката ѝ, гласът ѝ събужда древните пазители — кукери, самодиви, змей и нестинарка.
Митът
Червеният конец и мартеницата са сред най-силните предпазни символи в българската традиция. На 1 март хората си връзват бяло-червени конци за здраве и против уроки, а червеното се смята за цвят, който плаши злото.
Според популярната легенда, свързана с хан Аспарух, бяло-червената нишка е вестта, която сестра му Хуба изпраща с птица — и оттам се ражда обичаят. Легендата е по-късно литературно предание, но е част от живата памет.
Гласът ѝ е свързан и със самодивите — горските девойки от планините (особено Рила и Пирин), които пеят и играят хоро край изворите. Самодивската песен може да лекува или да наказва — сила, която героинята наследява.





